ИСТИНАТА ЗА НАДОМНИЯ БИЗНЕС ДНЕС

КОИ СА 9-ТЕ ГОРЧИВИ ЗАБЛУДИ ЗА НАДОМНА РАБОТА, които карат някои хора натрапчиво да си мислят, че тя е измама и че някой ги мами?

Измама /заблуда № 1: - Надомна работа? - Такова животно в България няма!

Въпреки някои съмнения по въпроса, съвсем определено, надомна работа в България има, при това възможностите са хиляди. Например един квалифициран счетоводител може и по 10 000 лв. на месец да си изкарва, при това 100% надомно от счетоводни услуги за десетки фирми, водене на Осигурителни каси, консултантски услуги, данъчни услуги, издателска дейност, специализирани ръководства, водене на форуми и др.

Въпросът е не дали има надомна работа. Бихме казали така – Да! Има! Под път и над път!

Даже често се чува, че някой си тръгнал от работа, но си е взел и работа за вкъщи. Това какво е? Не е ли пак надомна работа? И ако си взема работа за вкъщи, не е ли логично да се помисли да работи изцяло вкъщи - така се пести от транспорт, време за пътуване, офис площи, разходи за поддръжка на офис (ток, вода, чистене, отопление ...)

Истинският въпрос е дали имате необходимата квалификация, образование, опит, усърдие и позитивно мислене, за да се справяте с такава самостоятелна работа, без надзорник над главата си. Някои хора са свикнали да ги ръководят и като останат сами със себе си, и пръста си не могат да помръднат или не знаят какво да правят.

И за да приключим окончателно с въпроса дали има надомна работа в България, трябва да изясним още и че от над 1 милион регистрирани фирми в България едва около 20 000 са регистрирани на служебен адрес. Всички останали са регистрирани на домашен адрес - надомно базирани - надомни фирми. А като минимум - една голяма част от административната и управленска дейност в тези фирми се осъществява надомно.

Когато фактите говорят, само виновните и гузните не мълчат.

Измама /заблуда № 2: Как ще ми носите/давате работа?

Преди повече от 20 години в България (по онова време) имаше едни социални предприятия на глухите, слепите, инвалидите... В тях, с дебелото финансово рамо на държавата, се стараеха да създадат подходящи условия за работа на хората със съответните увреждания. Въпреки това, извън предприятията оставаше една група хора, които не можеха да се придвижват до работното си място. За такива хора в някои от предприятията се разработваха мероприятия за надомно разнасяне на материали, надомно извършване на някакви операции и вечер - прибиране на "изработеното". Например, шиене на калъфки. В предприятието се подготвят кройките. Сутрин колата обикаля надомничките и им оставя определено количество комплекти. Вечер колата събира ушитото и го връща в предприятието.

Тази система е абсурдна и затова, даже тогава, много често не се изпълняваше.

Много трудно можеш да обясниш на една тежко инвалидизирана жена (по-леко инвалидизираните ходеха в предприятията) какво е това шевна машина, как работи, как се пази и поддържа, как се прави тeгел и какво е това качество. Кой разбрал, кой не разбрал. Кой шил, кой не шил. Криви тегели. Повредени машини...
Но зад това е държавата. Кой ще купи крива калъфка - никой. Но държавата разпорежда - хайде на казармите! Там кой ще протестира (войникът или старшината), че шевът бил крив... и изобщо. По този начин тази надомна система горе-долу креташе, макар и с последни издихания. И така някои „надомнички" изкарваха по 30 - 50 стотинки дневно към мизерната си инвалидна пенсия.
Но все пак тази система остави впечатления у много хора, че това е моделът на надомната работа и само това е начинът да се работи надомно - седиш си вкъщи и някой ти разнася кройките. Ти я работиш, я не - но винаги си готов да се разпишеш под "получил сумата".

А истината е доста по-друга:

1. За да работиш каквато и да е надомна работа, е необходимо да имаш съответното образование, опит, квалификация.

2. Надомната работа няма нищо общо с работата по трудов договор и изисква умение сам да се справяш, сам да се мотивираш, сам да се контролираш, сам да работиш с клиентите си, сам да си ги осигуряваш - което е свързано с доста мислене в часовете от 20,00 ч до 24,00 ч - нещо, което малко хора броят за работа.

Измама /заблуда № 3: Не ми одобрявали работата - мошеници!

Прието е да се мисли, че като постъпваш на работа в една фирма, трябва да си подадеш документите за това - за образование, за квалификация, опит, препоръки. Трябва да си напишеш мотивационно писмо, да се явиш на събеседване, да се съревноваваш с други кандидати, да се показваш във възможно най-добрата страна, за да те одобрят и назначат.

Но все още се намират хора, за които надомната работа е нещо съвсем елементарно, първоразредно, с което всеки под слънцето може да се справя без никакво съмнение.

Например, сгъването на подаръчни торбички.

1. Когато им кажеш - връхчето е подбито, ръбът е изкривен, формата е неправилна, лепилото е зацапано - те си мислят, че се заяждаш с тях. Такъв пример дава една журналистка (от фалирал по-късно столичен вестник). Но тя не казва, че ще е първата, която ще вдигне грандиозен скандал в магазина за подаръци, ако й сложат грижливо подбран подарък за 8-ми март в такава неглижирана торбичка. Такъв работодател трябва да е кръгъл идиот, за да приеме такава продукция! Та как ще я пласира след това? Клиентите му също обслужват прeтенциозни клиенти.

Некачествена торбичка - никакъв шанс да се пласира!

2. Защо имало такса за материала? Ако работиш в един цех и по своя вина похабиш продукция, в която са вложени пари за материали, транспорт, труд ... няма ли да ти я удържат от заплатата?

3. Нормата била непосилна - журналистката, пряко усилия, успява да сгъне що-годе прилична торбичка, но това й отнема 8 - 10 минути. Когато разбира, че нормата е 2 000 торбички на смяна, изпада в умопомрачение - абсолютно невъзможно. Когато й кажеш, че като минимум трябва да оттренира операциите с поне 2 000 – 3 000 торбички от стари вестници - хайде, де - да не е луда, та да се "трепе" толкова!

4. Ако поръчката е пристигнала на обяд и трябва да се носи на следващата сутрин - тя дали ще остане да работи до полунощ? А като не го направи, клиентът ще я потърси ли следващия път??

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Не е работодателят този, който одобрява надомната работа. Одобрителите са клиентите. И ако те не са удовлетворени по качество, срок, цена, обслужване - следващия път не поръчват. Следователно НЯМА работа - фалит, уволнения.

ТАКИВА СА ПАЗАРНИТЕ ЗАКОНИ. Но са малко хората, които ги разбират. Призната пазарна икономика сме от 2004 г. Но това не е като да сме пазарна икономика от 200 - 300 години. Така че поне още 100 години ще има хора, които ще се нервят от факта, че ТРЯБВА ДА СЕ РАБОТИ. А за останалите статистиката ще продължи да отчита, че са най-бедните хора в Европа.

Дано написаното тук да съкрати този период.

Измама /заблуда № 4: За какво са тези такси и гаранции? Нали Вие трябва да ми плащате?!

Това недоразумение възниква въз основа на предположението, че щом е надомна работа, то тя е нещо съвсем елементарно, с което даже дете може да се справи. Това предполага още, че не се изисква никакъв образователен ценз, никакъв предишен опит, никаква квалификация, никакви сръчности. Кандидатът ПРЕДПОЛАГА, че той е Универсален боец, тропа на място и вика "Само ми я дайте... - работата".
Ако някой се подведе на психологическия натиск и му "даде" работа, със сигурност получава брак и тук отиваме в един от по-горните казуси.

На няколко места в интернет прочетох "правилото" - "Щом ти искат пари, значи работата не е читава." Нека разгледаме това твърдение по-обстойно:

1. "Искат ти пари" -

Значи, нека да уточним веднага - светът не е устроен така. Пари ти искат в 4 ситуации: а) просяците; б) фондациите; в) болните, на които им предстои скъпо лечение и г) телефонните изнудвачи („Бабо, внукът ти направи катастрофа, пострада дете, ДАЙ 1000 лв. да го оправим”).

Във всички останали ситуации правилото е друго -

продавачът на домати прави оферта - продавам домати, виждате ги подредени на пирамидка, цената е 5 лв. - заповядайте. Вие оглеждате доматите, съобразявате се със сигналите от стомаха - или приемате офертата, или се отказвате. Като приемете, претеглят Ви доматите, плащате и сделката е сключена. В тази ситуация никой не Ви иска пари. Вие ИСКАТЕ домати и се съгласявате с качеството, количеството и цената. В този случай говорим за доставка.

Или отивате на фризьор - обслужване.

Или четете обява: "Знаете ли как да печелите до 2000 лв. месечно от стикери?"

Не, не знаете? Ето Ви консултантска оферта - 5 страници, как точно може да стане това нещо. Ако нещо не разбирате - питате. Има посочени Булстат на фирмата, адрес за сигурна кореспонденция, телефон за справки, GSM за спешни запитвания, e–mail за безплатна кореспонденция. Уточнявате и това, което не е писано в офертата. Решавате, че приемате, пускате заявка, плащате и получавате услугата.

В този процес Вие сте водещата фигура, Вие вземате решенията, Вие ИСКАТЕ стоката или услугата, а доставчикът Ви я доставя според условията на офертата си.

2. За работа никой не иска пари.

В Бюрото по труда или в посредническата агенция са обявени позициите и изискванията. Отново - четете, запознавате се, питате и кандидатствате - CV, мотивационно писмо, образование, квалификация, препоръки, здравен статус. Оценяват Ви, събеседват с Вас и Ви съобщават резултата - заповядайте или "сори".
Не бъркайте обявата за работа по трудов договор с обявата за консултантски услуги. То е все едно да търсите счетоводител да Ви попълни правилно годишната данъчна декларация и да го питате "Ами защо трябва да Ви плащам?".

Социализмът отдавна свърши, от 20 години насам сиренето е с пари и който иска нещо (стока, услуга), ТРЯБВА да си плати и това е задължително.

От казаното дотук става ясно, че надомната работа, като всяка друга работа изисква човек да има нужното образование, квалификация, опит, препоръки... Не е беда, ако ги няма, защото има много начини да се запише на курсове, на стаж. Да подобри квалификацията си, ако се налага, да ползва консултант или ментор (наставник), който от години е практикувал в съответната област и му е от полза.
Но за всичко това се ПЛАЩА. Затова са таксите - за услуга, а не за работа. Не мисля, че в България има толкова балами хора да напишат "Дайте 100 лв. и ще Ви уредя на гарантирана доживотна работа като секретарка с 500 лв. месечно". Ако някой прочете такава обява, веднага да ми се обади.

Измама /заблуда № 5: Как може такова мизерно заплащане? Затуй българите бягат в чужбина! За същата работа получават европейско заплащане!

Тук всички, в т.ч. и българи, работили в чужбина, са единодушни, че работата у нас и в чужбина не е едно и също нещо, че да бъде заплащана по един и същи начин. В чужбина работата е много повече (в пъти) в рамките на работния ден, качеството е безкомпромисно, а до тоалетна се ходи два пъти през деня за по 5 - 10 минути. Неща, които у нас все още се считат за скандална експлоатация на човек от човека.
Освен това - огромна заблуда е, че българите в чужбина са много добре. Напротив, изплуват все повече публикации за мизерни, скотски условия на живот - сред животните, на изтърбушени матраци, с бълхи, мръсотия. Даже излизат ужасяващи "сензации" - като тази в Италия, със змиорките в аквариума на цирка. Или като 400-те селскостопански работници в Англия и т.н.

Измама /заблуда № 6: Ами..., то нищо не стана! Не съм бил одобрен!

Все още се намират хора, с представи отпреди повече от 20 години, които поддържат в себе си заблудата, че надомната работа е нещо съвсем елементарно - първоразрядно. Т.е. нещо, с което няма как да не се справят.

И когато такива хора се изправят пред реална ситуация, разбират, че за надомната работа също се изисква да имаш образование, квалификация, опит и препоръки, като за всяка друга работа. Такива хора трудно "падат по гръб" и още по-трудно си признават липсата на квалификация.
Затова този вид хора са склонни да заемат защитна позиция, като прехвърлят вината за своя провал от болната глава на здравата. Т.е. не те са виновни, че не стават за дадена работа (поради липса на опит, подготовка и квалификация), а другите си нямат работа, та са седнали да ги мамят, като им казват, че не са подходящи или че не могат да се справят правилно с дадена работа. Даже го приемат за обида.
Ще дам един по-ясен пример - счетоводството. Това е една от идеалните надомни работи. Един компютър, счетоводно образование, натрупан опит - и ето ти идеалната надомна работа - счетоводно обслужване на десетки фирми от вкъщи + водене на Осигурителни каси + счетоводни и данъчни консултации, оптимизация на осигурителни планове, издателска дейност, водене на специализирани форуми...

Въпросите са:

1. Ако нямате счетоводно образование или опит по специалността, можете ли да кандидатствате за тази надомна работа? И какво ще Ви отговорят, ако си позволите да го направите?
2. Ако имате тази квалификация, защо е необходимо изобщо някъде да КАНДИДАТСТВАТЕ за мизерна заплата и много работа? Не можете ли, като добавите и малко образование за същността и воденето на самостоятелна дейност, да го правите самостоятелно, като "самонаето лице" (самоосигуряващ се) и по този начин целият доход да си остава за Вас?
3. В тази ситуация кой е измамникът, който се опитва да се пробута незаслужено на позиция, за която и хабер си няма какво се прави??

ИЗВОД: Животът е нещо съвсем закономерно - правиш това, което можеш да правиш. Ако нямаш необходимата подготовка - не можеш да го правиш. Поне докато не се научиш как се прави.

Цялата останала мътилка я вдигат некадърниците, за да замаскират собствената си некомпетентност. В днешно време почти винаги (в 96% от случаите), когато някой говори, че са го измамили, става дума именно за такава пушилка - или казано иначе – „Крадецът вика: "Дръжте крадеца!".

Докато това не се поправи, Евростат ще продължава да отчита, че българите са най-бедните хора в Европа.

Няма дим без огън!

Измама /заблуда № 7: О, това кой ще го купува от мен? Всеки си има доставчик!

С други думи, ти ме мамиш, че могат да се изкарват надомно пари като счетоводител (ако вземем горния пример). Нали всеки ВЕЧЕ си има счетоводил. Кой ще наеме точно мен за тази работа?
България е призната официално за пазарна икономика едва от 2004 година. Това беше един от приоритетите в правителството на НДСВ. Но това не е същото като да си пазарна икономика от 200 - 300 години.

В тази връзка все още е широко разпространено убеждението (особено сред по-възрастното население), че някой друг (най-често държавата) трябва да те насади на гарантирано, все още незаето място. И когато някой ти заговори за конкуренция, че трябва да се доказваш пред клиентите като по-добър, за да те наемат - опа, някой ни мами.

И изобщо, какви са тези буржоазни теории за конкуренция, маркетинг, мениджмънт...?? "Аз съм толкова красив, снажен (с къса поличка) - как така няма да ме харесат? А ако не ме харесват, това е измама.”

Кой е измамникът в тази ситуация?

Наскоро един свестен човек (гост в Шоуто на Слави) каза: "Аз няма, като предната дама, да призовавам някой най-после да ни оправи. Аз ще кажа, че е крайно време да се запрятаме и сами да се оправяме." Човекът е баща на три деца,

Животът е борба. Постоянно трябва да доказваш, че си по-добър, за да те избират като доставчик на продукт или услуга. За пазари даже се водят войни, в т.ч. - горещи и даже - Световни.

Иначе е много хубаво да ни признават заслуги каквито нямаме, да ни възнаграждават за сини очи и т.н. Но напоследък доста намаляха баламите, които са склонни все още да го правят. И още ще намаляват - така че "измамените" (в собствените си измислени надежди) ще стават все повече. Но и все повече хора ще разбират, че така не може.

Измама /заблуда № 8: Няма кой да купува! Хората са бедни, нямат пари.

Това е един от "сериозните аргументи", поради които някои хора се отказват от търсенето на възможности за самостоятелни доходи. Това обаче не е вярно и животът около нас показва съвсем друга картина. Ето фактите:

1. Българите имат над 100% засищане с мобилни телефони - т.е. някои вече имат не един, а няколко мобилни номера. А за телефон се плаща всеки месец.

2. Никога досега в България не е имало повече автомобили, отколкото са те в момента. А това са ежемесечни и ежегодни разходи за бензин, масла, резервни и консумативни части, технически прегледи, застраховки. За всичко това се плаща с реални и налични пари.

3. В България процентът на собствениците на недвижим имот е най-голям от цял свят. А всеки имот изисква поддръжка, консумативи (ток, вода, кабел, интернет....), данъци, такси.

4.Над 4 милиона българи са собственици от масовата и от преференциалната приватизация. Това са активи, които в повечето случаи са замразени, но то си зависи от самия собственик. И това са пари.

5. Хиляди хора имат задръстени мазета, килери, тавани, гаражи с какво ли не, в т.ч. и скъпи уреди, машинки и др. ценни вещи, които прашасват от десетилетия забравени - а в тях са вложени пари. И с малко предприемчивост те могат да се раздвижат.

6. Всеки месец и година БНБ отчита, че нараства размерът на спестяванията на българите, а тук става дума за милиарди левове. Но нека да спрем дотук с фактите, защото вече стана ясно, че пари и у хората има.

Въпросът е можете ли да ги убедите да плащат именно на Вас - за полезна услуга, нужен продукт.

А това не става със заклинания, а с подходящо образование, висока квалификация, богат опит и огромно желание. Имате ли всичко това и парите няма да закъснеят, а хората ще искат да Ви плащат, така както сега с удоволствие плащат за GSM-и, компютри, автомобили, интернет ...

Измама /заблуда № 9: Всички, които предлагат надомна работа, са такива. Само като мярна нещо такова и изобщо не го чета. Веднага бягам.

Въпросът с вярата е крайъгълен камък във всяка една от световните религии. И е не само въпрос на религия, а преди всичко на светоглед. Всеки сам решава какво да чете и какво да заобикаля, но така всеки сам печели едно или губи друго. Казано е